Снимка: RudolfSimon, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons
Усилията на Европа да увеличи капацитета си за производство на батерии получиха сериозен тласък, когато шведската компания Northvolt и тайванската компания ProLogium обявиха проекти за изграждане на заводи в Германия и Франция.
Континентът се надпреварва да произвежда повече електрически превозни средства като част от екологичния си преход, тъй като часовникът тиктака до крайния срок на ЕС - 2035 г. - за постепенно прекратяване на продажбата на автомобили, използващи изкопаеми горива. В Европа се подготвят множество проекти за нови заводи за производство на батерии, но тя все още наваксва изоставането си и е изправена пред силната конкуренция на САЩ и Китай. Ето защо съобщението на производителя на акумулатори Northvolt, че след месеци на несигурност ще продължи изграждането на завод на стойност няколко милиарда евро в Северна Германия, е сериозен стимул.
"Германия може да се радва на един от най-значимите проекти в прехода към енергетика и транспорт, който ще осигури хиляди работни места в областта на зелените технологии", заявява германският министър на икономиката Роберт Хабек. Така наречената гигафабрика ще може да снабдява с батерии около един милион електромобила годишно и ще осигури 3 000 работни места в Хайде, в провинция Шлезвиг-Холщайн, се съобщава в изявление на Northvolt и Берлин. Очаква се строителството да започне тази година, а доставките на батерии от завода да започнат през 2026 г. След като първоначално обявил проекта в началото на 2022 г., шефът на Northvolt Петер Карлсон наскоро предупредил, че той може да бъде отложен поради рязкото повишаване на енергийните разходи в Германия след нахлуването на Русия в Украйна.
Той също така отбеляза, че Съединените щати предлагат примамливи субсидии като част от огромна програма за ускоряване на прехода на страната към нисковъглеродно бъдеще. Но Northvolt в крайна сметка решава да продължи проекта в Германия, където се намират водещи производители на автомобили, сред които Volkswagen - чиито 10 марки включват Audi, Porsche и Skoda - BMW и Mercedes-Benz. Германското министерство на икономиката заявява, че федералното правителство и провинция Шлезвиг-Холщайн ще предоставят субсидии за проекта. Субсидиите ще бъдат осигурени отчасти по схема на ЕС, която наскоро бе въведена, тъй като блокът се надпреварва да намери отговор на щедрото финансиране, предлагано от Вашингтон. Европейската комисия трябва да одобри финансирането, но ако го направи, схемата ще бъде използвана за първи път в Германия, съобщиха от министерството на икономиката.
Заплаха за субсидии от САЩ
Малко след като потвърждава, че ще продължи с германския проект, Northvolt заявява също, че обмисля нов завод в Канада или САЩ, като решението се очаква да бъде взето през следващите месеци. Канада също е обхваната от обширната схема за субсидии на Вашингтон. Northvolt вече има един завод за батерии в Швеция и строи втори.
Междувременно във Франция тайванският производител на батерии ProLogium заяви, че ще инвестира 5,2 млрд. евро (5,7 млрд. долара) в изграждането на нов завод в Дюнкерк. Групата се надява, че първият ѝ европейски завод ще стартира производство в края на 2026 г. и ще се разраства в продължение на няколко години, докато наеме около 3000 служители. След като достигне пълния си капацитет, заводът ще произвежда батерии за стотици хиляди автомобили.
Групата е специализирала в разработването на "твърдотелни" батерии, които се считат за по-мощни, по-безопасни и по-бързи за зареждане от литиево-йонните клетки, често използвани в електрическите превозни средства.
Тайванската компания заявява, че се е спряла на Дюнкерк, тъй като той позволява близост до клиентите ѝ, а много от заводите за електромобили са разположени в Северна Европа. До 2030 г. се планира в Европа да бъдат построени около 50 завода за литиево-йонни батерии. Германия е най-напред с 498 гигаватчаса проекти в процес на подготовка, следвана от Унгария, Норвегия и Франция, според неправителствената организация "Транспорт и околна среда”. Но НПО твърди, че някои от тези проекти могат да бъдат намалени или забавени, главно поради конкуренцията на субсидиите на САЩ.
Схемата на САЩ беше въведена отчасти, за да се противопостави на силата на Китай, който традиционно доминира в редица отрасли на зелените технологии, включително производството на електрически батерии.