Световната енергийна система вече не е „подходяща за целите ни“, според главния изпълнителен директор на Световния енергиен съвет Анджела Уилкинсън, която намекна за не добре планиран преход към зелена енергия.
„Последният доклад от април показва, че световната енергийна система вече не е подходяща за целта“, каза Уилкинсън пред „Squawk Box Asia“ CNBC в сряда, позовавайки се на констатациите от нейната организация Energy Pulse, които предлагат моментни снимки на тенденциите в енергетиката.
Най-новият доклад на Съвета прогнозира, че около половината от глобалната енергийна система няма да бъде електрифицирана до 2050 г., което би нанесло удар върху поетите ангажименти на много правителства за нулево нетно потребление.
„Загрижеността на повечето енергийни лидери е, че темпът на промяна е твърде бавен, за да ни придържа към Парижкото споразумение“, продължи тя. Докладът цитира 64% от световните енергийни лидери, които споделят своите опасения.
Световните правителства се споразумяха в Парижкото споразумение за климата от 2015 г. да ограничат глобалното затопляне до под 2 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните нива и да продължат усилията за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5 градуса по Целзий.
Бавният темп на планирания енергиен преход може да се дължи на напрежението върху енергийния капацитет и сигурността дори преди пандемията от коронавирус, каза Уилкинсън.
След началото на пандемията от Covid-19 световните енергийни пазари бяха повлияни от поредица от неуспехи: инвазията на Русия в Украйна, решението на Европа да се откаже от руските въглеводороди и задаващата се глобална рецесия. Това накара енергийните пазари и глобалната система да постигнат добър баланс.
„Опитваме се да растем и да изградим енергийна система с двоен размер, за да отговорим на търсенето. В същото време се опитваме и да декарбонизираме енергийната система по-бързо от всякога”, каза Уилкинсън пред CNBC.
За да се достигне целта „до нула“ тя е подкрепена от различни инструменти, насочени към изместване на енергийните миксове от изкопаемите горива към енергийни източници с нулеви или ниски емисии. Един от подходите е приемането на въглеродни данъци, които представляват такса, която се налага за парникови газове на тон въглерод, който отделят.
Четиридесет и шест държави определят цената на емисиите чрез въглеродни данъци или други програми за търговия с емисии, според данни от миналата година на Международния валутен фонд.
„Глобалният въглероден данък просто би бил невъзможен за администриране“, каза Уилкинсън. „Няма такова нещо като истинска пазарна цена на енергията или истинска пазарна цена на въглерода, защото има субсидии, регулации, много неравностойни икономики и условия на игра.“
Значението на данъка се крие в неговия механизъм за сигнализиране на цената както за инвеститорите, така и за потребителите, добави тя. „Има разходи за въглерод, които трябва да бъдат поети от обществата.“